На 1 януари е Васильов ден, денят на сурвакарите
Именници: Васил и Василка или техни производни - Василена, Васко, Василко,Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa
Обредна трапеза: Приготвят се блажни ястия - свинско месо; баница (или пита с пара), в която се слагат
дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството; кокошка (пуйка); торта с мед, жито,
орехи, ошав.
На Васильов ден се прави баница с късмети. Тя се поставя на масата и се завърта три пъти от майката или бащата.
Всеки си взима парче, в което има късмет. Късмети има за всички от семейството, дори и за тези които отсъстват.
За домашните животни се наричат дрянови клони.
Новогодишната трапеза не се раздига до сутринта, а огънят в огнището се поддържа през цялата нощ и се смята,
че не е хубаво да угасне.
Първият ден на Новата Година освен с Васильов ден се свързва и с красивият обичай – СУРВАКАНЕТО.
Това е детски обичай, специално за момчетата, които по едно-две или по групички, ходят по домовете и сурвакат всички вкъщи
наред, с дрянови пръчки, обкичени обикновено с бели сванци и бели и червени трътки от вълна и коприна. Но най-хубава е
цъфналата дренова пръчка. Тя се отрязва 40 дена преди Васил, натопява се във висока делва с вода,
която сурвакарчето сменя всяка сутрин. Дреновата пръчка цъфва точно на Васильовден. Това е голяма радост за момчето.
Момчетата се обличат празнично (с шаечови дрехи и калпачета от агнешка кожа. Някои деца, се обличат в народна носия).
Момчетата сурвакат с благословии за много здраве в тази къща, за веселие, за голям берекет през новата година. Стопаните,
доволни от сурвакарските благословии, с радост дават на децата дребни парички.
Сурвакарска за 5-6 годишни |
Сурвакарска за 10-12 годишни |
Сурва година, весела година,
суровак – вак, догодина пак
с по-голям кривак. |
Сурва, весела година,
златен клас на нива, зелен грозд на лозе,
жълт мамул на леса, червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна, ведровина на главина,
живо-здраво догодина, догодина до амина!
|
Характерни за Васильов ден са и маскираните сурвакари: кукери. Кукерите са мъже, облечени в женски дрехи, мъжете са с
маски на животни и птици и са силно гримирани. Появата им съвпада с периода на така наречените Мръсни дни.
Смисълът на този мъжки карнавал е да предпази от злото, да пропъди демоните и злите сили надалече. Подготовката е дълга.
Правят се специални маски, подготвят се различни съоръжения за вдигане на шум - звънци, гайди, кавали, тъпани и други.
Любимите персонажи са младоженец, свещеник, кум и кума, свекър и свекърва, девер и зълва. С тази "Сватба" вървят циганин,
мечкар и други, които отговарят за атракциите. Разиграва се истински комедиен театър. В град Перник има фестивал на
Сурвакарите и кукерите.
Православната църква чества на 1 януари големия християнски
мислител, философ и писател св. Василий Велики (ок. 330-379).
Като епископ на Кесария Кападокийска (Мала Азия) воюва успешно с широко разпространената през IV в. арианска ерес
(учение, което отрича божествената природа на Христос) и успява да наложи принципите на ортодоксалното християнство
в голяма част на източните територии на Римската империя. На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие
и активното добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия
благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи.
Още приживе Василий е наречен от съвременниците си ”Велик”. На погребението му се стича цяла Кесария. Оплакват го
вярващи и неверници. След смъртта му църквата го канонизира за светец и го чествува в деня на неговата смърт.