На 1 януари е Васильов ден, денят на сурвакарите

Именници: Васил и Василка или техни производни - Василена, Васко, Василко,Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa

Обредна трапеза: Приготвят се блажни ястия - свинско месо; баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството; кокошка (пуйка); торта с мед, жито, орехи, ошав.
На Васильов ден се прави баница с късмети. Тя се поставя на масата и се завърта три пъти от майката или бащата. Всеки си взима парче, в което има късмет. Късмети има за всички от семейството, дори и за тези които отсъстват. За домашните животни се наричат дрянови клони. Новогодишната трапеза не се раздига до сутринта, а огънят в огнището се поддържа през цялата нощ и се смята, че не е хубаво да угасне.

Първият ден на Новата Година освен с Васильов ден се свързва и с красивият обичай – СУРВАКАНЕТО.

Това е детски обичай, специално за момчетата, които по едно-две или по групички, ходят по домовете и сурвакат всички вкъщи наред, с дрянови пръчки, обкичени обикновено с бели сванци и бели и червени трътки от вълна и коприна. Но най-хубава е цъфналата дренова пръчка. Тя се отрязва 40 дена преди Васил, натопява се във висока делва с вода, която сурвакарчето сменя всяка сутрин. Дреновата пръчка цъфва точно на Васильовден. Това е голяма радост за момчето.

Момчетата се обличат празнично (с шаечови дрехи и калпачета от агнешка кожа. Някои деца, се обличат в народна носия). Момчетата сурвакат с благословии за много здраве в тази къща, за веселие, за голям берекет през новата година. Стопаните, доволни от сурвакарските благословии, с радост дават на децата дребни парички.

Характерни за Васильов ден са и маскираните сурвакари: кукери. Кукерите са мъже, облечени в женски дрехи, мъжете са с маски на животни и птици и са силно гримирани. Появата им съвпада с периода на така наречените Мръсни дни. Смисълът на този мъжки карнавал е да предпази от злото, да пропъди демоните и злите сили надалече. Подготовката е дълга. Правят се специални маски, подготвят се различни съоръжения за вдигане на шум - звънци, гайди, кавали, тъпани и други. Любимите персонажи са младоженец, свещеник, кум и кума, свекър и свекърва, девер и зълва. С тази "Сватба" вървят циганин, мечкар и други, които отговарят за атракциите. Разиграва се истински комедиен театър. В град Перник има фестивал на Сурвакарите и кукерите.

Православната църква чества на 1 януари големия християнски мислител, философ и писател св. Василий Велики (ок. 330-379).

Като епископ на Кесария Кападокийска (Мала Азия) воюва успешно с широко разпространената през IV в. арианска ерес (учение, което отрича божествената природа на Христос) и успява да наложи принципите на ортодоксалното християнство в голяма част на източните територии на Римската империя. На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи.

Още приживе Василий е наречен от съвременниците си ”Велик”. На погребението му се стича цяла Кесария. Оплакват го вярващи и неверници. След смъртта му църквата го канонизира за светец и го чествува в деня на неговата смърт.