1 ноември - Ден на народните будители
Посветен e на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение. Тези, които са съхранили
духовните ценности и морал на българската нация през вековете. Сред тях са имената на: Йоасаф Бдински,
Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски,
Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски,
Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още
стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. От 1 ноември 1923 г.
с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
През 1945 г. празникът е забранен. Честването му се възстановява едва през 1992 г. от Народното
събрание, когато е обявен официално за Ден на народните будители и неучебен ден за всички училища
в страната.
Св.Иван Рилски:
Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: "Онзи, който иска да бъде по-голям
всред вас, нека бъде слуга на всички." Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог
ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по
разум и духовно разсъждение ...
Паисий: Българино, знай своя род и език!
Чинтулов: Къде си, вярна ти любов народна? Къде блестиш ти, искра любородна?
Софроний Врачански: Доде човешката душа не претърпи скръб, труд и теснота, не може да се поднови и украси.
Раковски: Заклевам се да работя догдето имам физически и умствени сили "в полза народу си, кого
съм от младости тол силно възлюбил и от него няма друго по-драгоценно нещо на свет";
Левски: За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и
всички да вървим наедно.
Ботев:
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!
Каравелов: Обичам те, мое мило Отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! ...
Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияния и величие...
Вазов: "Отечество любезно, как хубаво си ти!" ...
"Нека, но ний знаем, че в нашето недавно има нещо ново, свети нещо славно ..."
Йордан Йовков: В развитието на нашия народ „Бай Ганьо” изигра една пакостна роля. Че българинът не
ядял като европееца и не се къпел като него, какво от това? Това ли е сърцето на един народ? И трябва
ли да се постави по такъв начин българинът в собственото си съзнание? Това го парализира. Българинът
помисли, че трябва да подражава на европееца, да става европеец и почна да се срамува от своето, да го
осмива.