1 ноември - Ден на народните будители

Посветен e на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение. Тези, които са съхранили духовните ценности и морал на българската нация през вековете. Сред тях са имената на: Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. празникът е забранен. Честването му се възстановява едва през 1992 г. от Народното събрание, когато е обявен официално за Ден на народните будители и неучебен ден за всички училища в страната.

Св.Иван Рилски: Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: "Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички." Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение ...

Паисий: Българино, знай своя род и език!

Чинтулов: Къде си, вярна ти любов народна? Къде блестиш ти, искра любородна?

Софроний Врачански: Доде човешката душа не претърпи скръб, труд и теснота, не може да се поднови и украси.

Раковски: Заклевам се да работя догдето имам физически и умствени сили "в полза народу си, кого съм от младости тол силно възлюбил и от него няма друго по-драгоценно нещо на свет";

Левски: За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.

Ботев: Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

Каравелов: Обичам те, мое мило Отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! ... Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияния и величие...

Вазов: "Отечество любезно, как хубаво си ти!" ...
"Нека, но ний знаем, че в нашето недавно има нещо ново, свети нещо славно ..."

Йордан Йовков: В развитието на нашия народ „Бай Ганьо” изигра една пакостна роля. Че българинът не ядял като европееца и не се къпел като него, какво от това? Това ли е сърцето на един народ? И трябва ли да се постави по такъв начин българинът в собственото си съзнание? Това го парализира. Българинът помисли, че трябва да подражава на европееца, да става европеец и почна да се срамува от своето, да го осмива.