На 18 януари се празнува Атанасов ден, "Св. Атанасий гони зимата"

Именници: Атанас, Атанаска, Наско; празнуват и ковачите, железарите, ножарите и налбантите

Обреди: На този ден се пекат питки, които се надупчват с вилица, за здраве.

Православната църква почита на 18 януари паметта на Св. Атанасий Велики. Той е роден през 295 г. в столицата на Египет - Александрия. На 23 години участва във Вселенския събор в Никея, а по-късно става Александрийски архиепископ.

Прозвището “Велик” Атанасий получава заради борбата си срещу учението на свещеника Арий, отричащ същността на Бог Отец и Бог Син. (Пояснение: Християнският символ на вярата e равнопоставеност на Отца, Сина и Светия дух, като единосъщни богове. Арианският символ на вярата e йерархия от Бог–Отец, подчинен нему - единороден Син и Свети дух – оръжие и слуга на Сина.) Затова Александрийският епископ е наречен “баща на православието”.

Следа в историята на българските земи Великият Атанасий посещава днешните български земи във връзка с провеждането на Вселенски събор в Сердика (343-344 г). Според житието на светеца, по пътя си той отсяда близо до Берое (днешна Стара Загора) и основава манастир. Изборът на мястото за манастира не е случайно. Намира се на основния път между Константинопол и Сердика, и в близост до важната крепост Пизос. Населението, което обитава по това време Тракия е сравнително еднородно и изповядва една монотеистична религиозна система още преди раждането на Христа. Това е култът към Тракийския конник. Образът на Тракийския конник е иконата от римската епоха, от която са намерени повече от 4000 каменни оброчни плочки и стели, по нашите земи. Финият бял мрамор, прецизността и майсторството при изработката правят и днес въздействието на изображенията осезаемо. За местното население плочката с конника е това, което е библията в християнския дом, иконостасът в християнската църква и местните закони в общината, взети заедно.

Светилището на св.Атанасий, с.Златна ливада

Именно монотеистичният култ към Тракийският конник, масово изповядван от населението на Тракия през ІV век е благодатна почва за разпространение на арианството. За монотеистите е много по-трудно, отколкото за езичниците, (кланящи се на много богове и идоли) да приемат триединният християнски символ на вярата - равнопоставеността на Отца, Сина и Светия дух, като единосъщни богове. За монотеистите много по-близък е арианският символ на вярата – един изначален Бог–Отец, подчинен нему - единороден Син и Свети дух – оръжие и слуга на Сина.

Християнизиране на Тракия Свети Атанасий, вероятно още през 343 г. на събора в Сердика, разбира, че в Тракия трябва да бъде ликвидирана монотеистичната предхристиянска религиозна система, която е естествената хранителна среда за непрестанното възраждане на арианството, въпреки църковните събори, които го заклеймяват, въпреки гоненията на свещенниците ариани и забраната на учението им. Съзнава, че със заклеймяването на арианството в Сердика, е изпълнил само малка част от мисията си. Същността на задачата му е да разпространи християнството сред селското население на Тракия, изповядващо култа към Тракийския конник. Отсядайки в Пизос през 344 г., Свети Атанасий намира точното време и място и определя правилно главната цел по пътя за ортодоксалното християнизиране на Тракия.

Задачата на св. Атанасий се оказва лесна. Първо - тракийците наричат себе си "чада божии". А това тяхно схващане е много близо до разбирането на Христос като син божий. Второ - имало е много почитано тракийско светилище на територията на крепостта. И св. Атанасий го превръща в християнско, като обещава на населението, че това ще го избави от болести като чумата.

Манастирът просъществува през вековете на същото място. Днес той се намира до с. Златна ливада - Чирпанско. А в околностите му личат останките от старата крепост Пизос. Последното му запомнено преустройство е от 1840г. А за "1300г България", Людмила Живкова нарежда дострояване на нова част на манастира.

Известни в манастира са лековитото аязмо и скривалището на дякона Левски.

Манастирът св.Атанасий край с.Златна ливада/Чирпанско

В народния календар Атанасовден се нарича още Средизима. Според народните представи светецът е покровител на зимните студове, снегове, на домашните животни. Известна е и пословицата за празника: ”Атанас дойде – лятото дойде”, която подсеща за преполовяването на зимата. На този ден също се месят питки и се мажат с мед. В някои райони младите излизат на поляна, връзват люлки и се люлеят. Празнуват не само именниците, но и ковачите, железарите и ножарите, които смятат Св.Атанасий за свой патрон. В някои краища след Атанасовден се прекратяват годежите и сватбите.

Атанасовден се почита, както и Антоновден, като празник на ковачите, железарите, ножарите и налбантите, а заедно с това и като празник за омилостивяване на чумата и шарката, за което се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се “надупчат” децата от шарка.