Св.Трифон - Зарезан, денят на лозата и виното
по нов стил на 1 февруари, а по стар - на 14-ти




Именници: Трифон, Трифонка, Лозан, Лозанка, Гроздан, Грозданка, Радко, Радка, Рачо; На този ден празнуват лозарите, градинарите и кръчмарите.

Празничната трапеза: Основното ястие по стар български обичай е пълнена кокошка. Прави се и пита. (Рецепта за пита вижте в края на статията)

В православния календар на 1-ви февруари се чества Свети Трифон.

Свeти Трифон Св. Трифон е един от най-славните светци-лечители. Роден в гр. Апамия, Фригия, в Мала Азия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Едва на 17г той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелва голяма слава. Но следващият император - Декий Траян се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени християни да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който бива посечен с меч.

В народния календар Свети Трифон се счита за пазач на лозята. На този ден се изпълняват редица ритуали. Рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване”.

След това всички се събират и избират „царя на лозята”. Едва тогава започват тържествата. „Царят” е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си.

зарязване на лозята Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!”. Царят отговаря на благословията с „Амин”. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

В празничната обредност на Трифоновден се включват още много магически по тип действия и практики, за да е богата реколтата от грозде. В Източна Тракия и Югоизточна България при зарязването се произнася словесна магическа формула - диалог, между скрития Трифон и друг, който го търси. В Скопско заедно със светената вода носят и пепел, за да не "изпръхнува" гроздетто - т.е. да е едро. Пак на Трифоновден трифуносват яловите дръвчета - плашат ги с брадви и ги наричат: Ако не раждаш - ще те посека. В Неврокопско изкопават дупка в средата на лозето и в нея закопават светената вода - да не бие град.


зарязване на лозята - зарезанска пита Рецепта за "зарезанска" пита: необходими продукти - 1/2 кг брашно, 1 чаена лъжичка сол и 1 ч.л. мая. В по-широк и дълбок съд се поставя брашното, а в него се прави трапче, в което се слагат солта и маята. Трапчето се пълни с хладка вода и се чака 5-10мин докато се разтворят. Добавя се по малко на етапи още хладка вода и се месва непрекъснато с едната ръка (обърква се брашното с водата), а с другата - се добавя водата. Ако сте прекалили с водата - добавете по малко брашънце. Ако не е меко тестото - добавете мъничко вода. Тайната на замесването е - да се добавя по малко вода и да се меси непрекъснато, следейки за консистенцията на тестото (трябва да остане меко). След като се замеси (прави се в съда в който сме почнали с брашното) тестото се покрива и оставя да втаса (около 3-4 часа - докато започне да образува шупли). Междувременно, може да го понамесим 2-3 пъти по за 1-2 мин. Колкото повече се меси тестото, толкова по гладко става и толкова по-хубава е питата. Накрая, тестото се намесва и се оформя пита, която се оставя за 30 мин пак да втаса. Питата се изпича и след като е готова, се завива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората й.


Календар на традиционните български празници
CalendarBase Calendar
Февруари 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
   
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
15
16
17
20
21
22
23
24
25
27
28
         



Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement