Свети Илия - повелителят на стихиите

Именници: Илия, Илийка, Илиян, Илияна, Илko, Илka

Обредна трапеза: курбан, погача и колач

Свети Илия Според православния календар на 20 юли се почита свети пророк Илия. Според Стария завет той живял по времето на израелския цар Ахов (IX в.пр.н.е.) и бил потомък на свещеническия Ааронов род. Царят бил защитник на езическото идолопоклонничество и Илия се явил пред него, за да го предупреди, че Бог ще го накаже с убийствена суша. Пророчеството се сбъднало: сушата продължила три години и шест месеца. Чак тогава Господ се смилил и пратил пророка да извести на народа края на бедствието. Според Библията пророк Илия се понесъл жив с огнена колесница на небето пред очите на своя ученик Елисей. Това станало през 816 г. пр. Хр. близо до река Йордан. В иконографската традиция най-често се изобразява именно този момент от живота на светеца.

В народния календар под влияние на житието на светеца, св. Илия се приема и почита като повелител на небесните стихии – господар на гръмотевиците, светкавиците и дъждовете. Тази власт Бог му поверил при подялбата на света между светците. Според народната вяра, когато св. Илия препуска по небето с огнената колесница, впрегната с четири коня се получават гръмотевиците и светкавиците. Легендите разказват още, че когато светецът търкаля бъчви в небесата, тогава гърми на земята. Затова народът ни нарекъл св. Илия "Гръмовник", "Гръмоделец" и "Гръмоломник". Светецът имал сестра - Огнена Мария, Св. Богородица или св. Елена. Според старо поверие той се биел с крилати змейове, с триглави лами и дори с дявола, а от тази битка произтичали небесните стихии. Ако св. Илия се разсърди, той изсипва ледени зърна от ръкава си или заключва дъждовете в небесна пещера.

По традиция на Илинден в чест на светеца се коли курбан – най-старият петел, наричан "баща". Стопанките изпичат погача "боговица" и "колач" за св. Илия. Организират се общоселски сборове с жертвоприношение мъжко чифтокопитно животно - бик, вол или теле. Курбанът се освещава и трапезите се нареждат на могила, оброчище, край параклис извън селото, под стари дъбови дървета. Вярва се, че така ще омилостивят светеца и ще предпазят селището от градушка и наводнения. И днес в манастирите, чийто патрон е св. Илия, се правят големи празненства с курбани. В София това са манастирите в квартал "Младост" и в квартал "Илиянци". Народната традиция забранява къпането в реките и морето на Илинден, защото св. Илия обичал на този ден "да си взема курбан". На Илинден се гадае и за реколтата - ако гърми, орехите и лешниците ще са "шупливи", празни.

Денят е патронен празник на абаджии, кожухари и терзии.

В образа на св. Илия изследователите откриват остатъци от езически култове към древните небесни богове - славянския бог Перун, тракийския Зевс и прабългарския Тангра.



четници В календара на историята на Илинден - по стар стил 2 август - поробеното население на Македония прави пореден опит да постигне свободата. Избухването на Илинденско- Преображенското въстанието се ускорява след Горноджумайското въстание (23 септември 1902) и Солунските атентати. Борбите за освобождение продължават, въпреки турските репресии и многобройни войскови части. Само през първата половина на 1903 година са отбелязани 86 сражения. В тази обстановка през януари 1903 г. част от членовете на ЦК свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На конгреса не присъства всепризнатият ръководител на организацията — Гоце Делчев, а Дамян Груев е все още заточеник. Задграничното представителство на организацията в София след дълги дискусии се присъединява към това решение.

Гоце Делчев е против прибързани въоръжени действия, защото познава много добре обстановката. След идването си в Македония, се среща със завърналия се Дамян Груев. Двамата решават, че след като решението е взето и разпратено по окръзите, връщане назад не може да има. Гоце Делчев смята, че въстанието е прибързано, че без подкрепата на България може да се стигне до ново поражение. Но той се подчинява на общото решение. В навечерието на въстанието обаче Делчев е убит край село Баница.

Боевете в Македония започват на 2 август 1903 г. - Илинден. Постепенно обхващат Битолско, Леринско, Костурско, Охридско, Кичевско. В град Крушево българските въстаници обявяват република (Крушевска република) и канят гърци и власи на обща борба против Османската империя. Никой не посяга срещу мирното турско население. "Доблестно въстание срещу цяла империя" - възхищава се един австро-унгарски дипломат.

Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия. Съгласно с решенията на Солунския конгрес за масово въстание, в Странджанския район е свикан конгрес в местността Петрова нива, който изработва план за действията и избира главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов.

На 19 август - Преображение - пукват първите пушки на Странджанско. Османската власт е свалена в Ахтопол и Василико (дн. Царево), изтласкват се турските части към Малко Търново и Лозенград. Провъзгласената тук Странджанска република започва да се грижи за живота и поминъка на населението.

Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия. Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството. Тези бройки са доказателство за непримиримостта на населението в Македония и Одринско със съществуващия национален и социален гнет, за непреклонната му воля да живее свободно, за стремежа му да отхвърли окончателно османското господство.

Въстаниците постепенно изчерпват своите сили. Султанът отчита това и на 6 септември прави тънък дипломатически ход. Той обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието. Турция прехвърля отговорността върху софийското правителство. Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта.

На 17 септември щабът на въстанието изпраща молба до български отговорни фактори да обявят война на Турция. При съществуващата международна обстановка България няма нито сили, нито възможност за реална помощ. Главната причина за сдържаното поведение си остава икономическата и военната слабост. Това се осъзнава и от ръководителите на организацията. Гоце Делчев е казвал, че "лошо бихме се отплатили на България за многобройните нейни жертви подир нас, ако искаме да я вкараме боса в огъня". За съжаление, върховният момент в развитието на революционните процеси в Македония не съвпада с готовността на княжеството за решителни действия.

Илинденско-Преображенското въстание е било обречено. През 1903 г. не съществуват реални възможности за победен изход от въоръжена борба. Османската империя все още притежава огромни човешки, военни и икономически ресурси, международното положение също не позволява благоприятен изход.

Историята за пореден път ни дава урок и ни оставя всеки със своите размисли ... Дали смъртта и разрушението са изход.


Календар на традиционните български празници
CalendarBase Calendar
Юли 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
         
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
21
22
23
24
25
26
28
29
30
           

Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement