4, 5 и 6 декември - Света Варвара, Свети Сава и Свети Никола

Именници:
4 дек - Варвара, Барбара.
5 дек - Сава, Савка, Славка, Слави, Слав, Владислав, Владислава, международен ден на доброволеца
6 дек - Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина, Нено, Нино, Кольо, празник на Бургас, ден на банкера

Обредна трапеза:
На Света Варвара: на масата се нареждат медна питка, паничка с мед, сол, пипер, шише с вода.
На Свети Сава: се приготвят ястията за Никулден
На Свети Никола: рибник (печен в тесто цял шаран), боб, сарми, обреден хляб

Св.Варвара

4 декември - Света Варвара

Света Варвара е родена в семейството на аристократ - езичник от Илиопол (Мала Азия). Отличавала се с особена и впечатляваща красота. Ревнивият ѝ баща я затворил в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучавала външния свят от прозореца и имала много време да размишлява за Бога. Когато баща ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознала с християни и приела светото кръщение.

Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че божието възмездие настигнало бащата на Варвара и управителя на града - те двамата били поразени от мълния.

През 6 век мощите на Света Варвара били пренесени в Константинопол.

Св.Сава

5 декември - Свети Сава

В източноправославната църква, 5 декември е посветен на светец мъж – Свети Сава. Свети Сава, основателят на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, известна под неговото име, се родил в областта Кападокия през ІV век от богати и знатни родители. 18-годишен се поселил в манастир, там получава образование и става монах.

През дългия си и свят живот, преп. Сава странства, стремейки се към пълна самота за да може всецяло да се предаде на молитва и богомислие. Живее в манастири и в близост до тях в пещери, накрая Сава се установява в една пещера на Силоамският поток, където в постоянна молитва и съвършено уединение прекарал няколко години. След това при него започнали да идват и други, които желаели тих и усамотен живот. Постепенно цялата долина на Силоамският поток се заселила от пустиножители. Оставили всички грижи за тукашния живот, те само на Бога възлагали своите надежди.

Като получил след смъртта на майка си богато наследство, Сава построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници – една в Йерихон, а другата при пещерите, из които вече се оформила лаврата или големият манастир. В него се събрали много братя и йерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелническите обители. Починал тихо в пещерата си на 94-годишна възраст в 533 година.


Икона на св. Николай Чудотворец
от македоно-българската църква
"Св.Троица" в Торонто - Канада

6 декември - Свети Никола Още в детството си Св.Николай е пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрестанно се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети Николай успокоил морето и възкресил убития моряк. Популярни са и други чудодейни епизоди със светеца, които чрез разказите на моряците придобиват голяма популярност. Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342г.

След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни.

Според народния календар тези 3 дни образуват празнично-обреден комплекс. Народът ни приема великомъченица Варвара и св. Сава като две „сестри” или като „слуги” на св. Никола. Много е разпространена поговорката: ”Варвара вари, Сава пече, Никола яде с голямата лъжица и гости гощава.”

В южните краища на страната ни св. Варвара се почита като покровителка на шарката и други детски болести и затова през двата дни жените не похващат никаква домашна работа, за да не разсърдят светците. Те приготвят „благи пити” и намазани с мед ги раздават из махалата. Намазват челцата на децата с мед, за да не боледуват от „баба Писанка” (шарката).

Сред тракийското население вечерта срещу св. Варвара се нарежда първата кадена вечеря - „кадилка”. Стопанките изпичат обреден хляб, варят жито, като в него пускат зърна леща, грах и боб. Върху хляба се пали дълга, завита на кълбо „варварска свещ”.

Тя се запалва и през следващите две кадени вечери - срещу Коледа и срещу Сурва, и после се пази през цялата година. Ако завали градушка, жените изнасят свещта и я запалват с вярата, че ще спрат стихията. Празничната трапеза се прекадява от най-възрастната жена в къщата. Тя вдига хляба високо, за да пораснат посевите високи. През първата кадена вечеря в огнището гори дебел пън, като пепелта от него се пази и с нея се ръсят нивите, за да има богата реколта.

Рано сутринта на Варвара стопанките разпръскват варени царевични зърна на двора и ги ограждат с въже - за да не се губят кокошките из чуждите дворове. В Северна България на Варвара, Сава и Никулден се правят семейно-родови служби. Тогава се колят и курбаните за новите къщи, построени през изминалата година.

В източноправославната църква, 5 декември е посветен на светец мъж – Свети Сава (St. Sabbas). В българските представи, обаче, Сава е жена - светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата, макар че в отделни райони на страната честват празника като на светец - мъж, покровител на вълците (вълчи пастир). Познат е също израза: "Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява" . На св. Сава се приготвят ястията за следващия голям празник - Никулден.

Никулден За Никулден най-типично е приготвянето на специално ястие - рибник. Жените внимават при почистването на рибата люспите да не падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там, той се разболява и умира. Костта от главата, която наподобява кръст, се запазва за лек против детски болести. На трапезата се поставят и постни ястия, както и специален обреден хляб (параклис, служба, богов, колак, Никулденски хляб). Рибникът и хлябът се прекадяват и от тях раздава. Всеки трябва да хапне риба - ''На Никулден човек трябва да почопли зъби с рибя кост, макар и от боклука да я вземе''.

Никулден е един от българските празници, на чийто светец често се посвещава, в случай на преживяно тежко премеждие, избегната беда или изобщо ''за здраве на къщата'', семейният обичай курбан.

Никулденският курбан винаги е рибен, приготвен по определен начин. На него задължително се раздава. Канят се близки и роднини на трапезата. Често службата съвпада с именния ден на домакина (домакинята). В някои села в Пловдивско, на Никулден жените палят свещи, раздават пити и ядене, целуват камъните или иконата на светеца и оставят дребни дарове (пари, цветя, пешкири).


Календар на традиционните български празници
CalendarBase Calendar
Декември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
       
1
2
3
7
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
26
28
29
30
             





Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement