На Йорданов ден (6 януари) гадаем каква ще е годината
Именници: Йордан, Йорданka, Йонко, Йонка, Данчо, Данka, Дана, Богoлюб/а, Божан/а, Божил, Божидар/a, Боян/а, Богдан/a,
Богомил/а, Бистра, Бончо, Бонка.
Обредна трапеза: прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.
Според православния календар
празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан.
В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас:
“Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника - Богоявление. Исус Христос се
потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на “смъртта” и “възкресението”
на човека у него: умира земният човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда, възкръсва
одухотвореният човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек.
Денят на Христовото кръщение първи започват да празнуват египетските християни (III в.). В IV в. празникът се
пренася на Запад.
В народния календар
празникът е известен още и под имената Водици, Водокръщи, Богоявление, Мъжки водици - празник, с който завършват т.нар.
МРЪСНИ ДНИ. В навечерието на Йордановден се приготвя последната, трета КАДЕНА ВЕЧЕРЯ. На трапезата се поставят само постни
храни и недогорялата свещ от втората кадена вечер. Орехите от НОВА ГОДИНА се разчупват и по тях се гадае за бъдещето.
С Йордановден е свързано познатото на всички българи вярване, че през нощта срещу празника ""небето се отваря"" и който
в този момент поиска нещо, то ще се изпълни. На самия празник се извършва също освещаване на водата. След службата в
църквата свещеникът хвърля кръст във вода, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата,
ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата
кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.
На Йордановден се извършват редица обреди с кръстена вода. Още сутринта чисто момиче измива на реката (или чешмата)
домашната икона и палешника от каденето, за да е бяло житото, което ще се роди. Там, където е хвърлен кръстът, болните
се изкъпват (напръскват), за да оздравеят. Всеки измива лицето и ръцете си "за здраве". Наименованието на празника в
Югозападна България - Мъжки водици - идва от обичая на този ден да се изкъпват само младоженците (до 1г. след сватбата)
и момченцата до еднагодишна възраст. В този район се среща избирането на кум за цялото село до следващия Йордановден.
Кумът спохожда къщите с котле светена вода, взета от църквата, и ръси. В Родопите през този ден пет-шест мъже къпят
обредно пеленачетата, годеници, младоженци. Обредът се нарича хаскане по възгласа ""ха-а-с-с-а"", с който придружават
повдигането до 3 пъти този, който ще бъде къпан. В някои краища по къщите обикалят моми-водичарки, които изпълняват
песни за всеки член на семейството. По съдържание те са близки и с коледните, и с лазарските. От Йордановден
започва изпращането на сгледници и периодът на свадбите до Великденските заговезни.