Архангелова, Войнишка задушница - 5 ноември 2016



През годината има 3 големи задушници в църковния календар:

Месопусна - в събота срещу Месни заговезни;
Черешова (Спасовденска, Петдесетнишка) - в съботата преди Петдесетница;
Архангелова - в събота преди Архангеловден.

Тази статия е посветена на Архангелова задушница.

Архангелова задушница - богослужение

Православната църква я прави в първата събота на месец ноември със специално богослужение - Литургия за упокой и Обща панахида. Тя предхожда големия празник на св. Архангел Михаил, който е на 8 ноември.

Архангеловата задушница е израз на християнската вяра в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите. На този ден посещаваме църквата за да се помолим на Господ Бог за душите на нашите починали близки. Посещаваме тяхните гробове, за да отдадем почит към тях и да покажем, че не сме ги забравили. Нашите близки живеят в нашите спомени за тях.

Обичаите и ритуалите на Архангелова задушница са същите както и на другите големи задушници през годината. Подава се храна специално приготвена за случая като се изрича – „За Бог да прости”. Този, който поема храната отговаря „Бог да прости”. Вярва се, че по този начин, храната ще достигне и до нашите починали близки. Раздават се жито, сладкиши, плодове, варено пилешко месо. Прелива се с вино. Освен на близките, се раздава и на хората около съседните гробове, дори и да са непознати. Значението на Задушница е голямо като възпоменание на живите за починалите.


Военното гробище в Ново село, в което са погребани 71 българи и 3-ма сърби. През 1966г кметът на селото го обявява за сръбско и това го спасява от планираното унищожение като българско.

Тази задушница е наречена "войнишка". Защото войните, които води България за обединението си в началото на миналия век - Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, започват в навечерието на месец ноември. Затова на тази задушница се прави помен и на загиналите за Родината воини.

(Следва текст от: Мисия “Спасение” за паметниците в чужбина)

Български военни гробища на чужда територия
По силата на историческите обстоятелства повечето от гробовете на българските войници и офицери, загинали във водените пет войни в нейната нова история, се намират днес на чужда територия. Става дума за около 1500 български военни гробища в Македония, Румъния, Сърбия, Турция, Гърция, Хърватия, Унгария и Австрия. В тях лежат останките на над 50 000 български военнослужещи.

Но и тези цифри сигурно са по-малко от реалните. Защото повечето от тях, пак по силата на историческите обстоятелства и свързаните с тях геополитически конфронтации, след Втората световна война се оказаха на враждебни тогава съседни държави. Поради това бяха безмилостно унищожавани или просто занемарени. Но вина за това имаше и предишният режим, който бягаше като дявол от тамян от всичко, което напомня за "великобългарски шовинизъм", което включваше и водените от Царство България войни.

Cлед 1989 г., демократичните промени в България и в нейните съседи, първоначално не промениха особено нещата в това отношение. И с издирването и възстановяването на българските военни паметници и гробища зад граница отначало се заеха структурите на гражданското общество, за да се превърне това най-сетне в държавна политика през 2002 г., когато се създаде програма "Войнишки паметници" към Министерство на отбраната.

Основните усилия и на държавата, и на обществото в това отношение са насочени преди всичко към Македония. Там има 471 такива обекта, което е повече от една четвърт от всички известни военни мемориали. Там почиват тленните останки на 17 000 наши воини - една трета от всички погребани на чужда територия. В Македония проблемите са и най-големи. През последните 10 години въпросът за нашите военни паметници е поставян многократно пред институциите в Скопие на всички нива. Резултатите са частични и крайно незадоволителни. Разрешаването за възстановяване на всеки конкретен обект се бави с години без сериозни аргументи. Често се прилагат и двойни стандарти спрямо българските военни мемориали и гробищата на останалите държави, воювали на македонска територия. Фрапиращ пример е откритата наскоро паметна плоча на загинали от 22 английска дивизия при Дойран, само на 20 метра от която се намира полуразрушената чешма паметник на героите от 34-ти пехотен троянски полк, за която българското посолство в Скопие чака вече трета година разрешение да бъде възстановена от инициативен комитет от Троянско. Друг пример е този с изработения по инициатива на проф. Божидар Димитров паметник, точно копие на взривения през 60-те години паметник на полковник Константин Каварналиев, убит и погребан край Дойран, който все още не е поставен на мястото си.

Затова, въпреки съвместните усилия на държавните институции и обществените организации, са възстановени твърде малко наши военни паметници гробища в Македония. Това са офицерски паметници в двора на църквата "Св. Георги" в село Цапари, Битолско, и военното гробище на 207 български войници в същото село, военното гробище от Първата световна война в село Ново село, Струмишко, военният паметник костница край село Долно Чичево, Кавадарско, и паметникът в Дреново.

За същото това време бяха възстановени без проблеми военните паметници и гробища в Букурещ, Ниш и Нешков връх в Сърбия, в Харкан - Унгария, във Вуковар - Хърватия, и други.

Координатор на цялостната работа по възстановяване на българските военни мемориали зад граница е историкът Божидар Димитров. В пресата пише, че той е работил по възстановяването на 10 военни гробища и в момента работи по възстановяване на това в с. Хума. Мемориалът е запазен поради факта, че е в двора на църква и свещеникът не е позволил унищожаването му. Там са погребани 16 български офицери от 8-ми приморски полк. В близки околни места лежат в братски могили костите на още около 700 български войници и сержанти.

За загубилите живота си във войните да кажем с благодарност - „Спете в мир.”
А за живите - да си припомним стихотворението на Иван Вазов, написано през 1885г:

Новото гробище край Сливница
...
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.



Календар на традиционните български празници
CalendarBase Calendar
Ноември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
   
2
3
4
6
7
9
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
22
23
24
25
26
27
28
29
     

Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement